часовник, инкрустиран със седеф и гравиран с поетични редове:
Пристигането е написано за теб.
Но пътувайте бавно...2
А на гърба на часовника има само две букви:
Й и Ю
Дълбочината на кладенеца е тридесет и четири фута, ширината е четири фута. Направен е от подредени в равномерни редове дялани камъни, които се спускат към тихите, плесенясали води отдолу. На дъното на кладенеца почиват двама мъже. Собствениците на популярната механа. И двете слаби телосложения, със среден ръст, много ушни, което беше обект на взаимна закачка. И двамата са родени и отгледани на острова, и двамата са били на четиридесет години, когато са били отвлечени, осакатени и убити. Те го оковаха с една верига и го хвърлиха в кладенец, а за надеждност завързаха трилитров буркан зехтин с цимент към веригата. Джобният часовник, който един от тях имаше при себе си в деня на отвличането, спря точно в двадесет и три часа и петдесет и две минути.
Времето е пойна птица и като всяка пойна птица може да бъде уловена. И дръжте, като затворник, в клетка дори по-дълго, отколкото въображението е достатъчно. Но времето не може да се контролира до безкрайност.
Никой затвор не трае вечно.
Един ден ръждата от водата ще премине през метала и веригите ще се спукат, а твърдото бетонно сърце ще омекне точно както най-твърдите сърца омекват през годините. И тогава телата, които най-накрая получиха свобода, трептящи в отразената слънчева светлина, ще изплуват към парче небе