покой, топлина, селският въздух на къщата миришеше на градински чай и дюли, седях пред огнището и четях Омир, бях щастлив, бях щастлив, виках, какво ми липсва? Нищо не ми липсва. Кой тогава плаче вътре в мен? Какво иска? За какво съм му
b7887741628compartió una citael año pasado
В мен избухва някакъв луциферовски плам, змията се изкачва на Дървото на Познанието и съска; калугерът слуша ненаситно. Така, като поставях в изкушение сърцето на спокойния отшелник, като превръщах спокойствието в тревога, се отплащах по най-добрия начин за гостоприемството
b4330753057compartió una citahace 2 años
А вечерта я разседлаваха, покриваха я с вълнена черга, разстилаха на земята един месал и почистваха
b7896056576compartió una citahace 2 años
Баща ми ме изпроводи до пристанището, като от време на време ме поглеждаше косо с тревога и любопитство; не можеше да разбере какво съм, какво искам, защо се шляя насам-натам, ами не се установявам в Крит.
Milena Gatevacompartió una citahace 2 años
Слушайте вашия стар равин, чада мои, истина ви казвам; ако не стигне човекът до ръба на пропастта, не израстват на плещите му криле!
fb2epub
Arrastra y suelta tus archivos
(no más de 5 por vez)