bookmate game

Елин Пелин

  • b4398304229compartió una citahace 2 años
    Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничното зърно и душата му гледаше небето
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Скоро след заминаването на Павел Елка се измени страшно.
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Най-после силите я напуснаха съвършено. Тя едвам можеше да донесе пълни менци от чешмата до дома, ако не си починеше по пътя.
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак.
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Тя се отби и тръгна по воденичарския
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Геракът остана в къщи само със Захаринчо и дядо Маргалак
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    лете той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце.
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса, после казваше, но като човек съвсем чужд на себе си:

    — Добре съм… Припичам се на слънцето!
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Той дотегна на всички. Никой вече го не жалеше. Само Захаринчо, който бързо растеше, отиваше често при него, запитваше го едно-друго и му помагаше да стане.
  • b1750652757compartió una citahace 2 años
    Една зима Петър взема Захаринчо, увърза му ушите с кърпа и му каза:

    — Сега да вървим!

    Захаринчо тръгна, без да знае къде. Той беше на осем години.

    Край село ги срещнаха селяни, спряха се и запитаха:

    — Къде така?

    — Ще го водя в града да му търся работа — отговори Петър, като бързаше. — Няма кой да го гледа — притури той.
fb2epub
Arrastra y suelta tus archivos (no más de 5 por vez)