Зорница Русева

Колкото до смъртта, ученият ум загива на своя пост, като до края работи по все същия обичаен и методичен начин. Той загърбва незначителните неща, като собственото си физическо разграждане, напълно, както всички останали ограничения на материалната среда.

Под „равенство“ демокрацията разбира юридическото равенство, онова, което произлиза от свещения принцип: „Законите са еднакви за всички“. Не интелектуално и морално равенство, а еднаквост на ценностите и достойнството. Не равните заслуги на един интелигентен и един глупав човек или еднаквите ценности на един почтен и на един непочтен човек. Не съществува подобен тип равенство. Ако го имаше, нямаше да го има живота. Нямаше да съществува индивидуалността, съревнованието. Включително и олимпиадите, състезанията, футболните мачове, към които италианците са така пристрастени. Всички щяхме да бъдем еднакви като автомобили, пуснати от монтажната линия. Бедата е, че демокрацията помага на неграмотните, на самонадеяните, да отричат тази истина, този факт. Помага им чрез гласа, който се брои, но не се премерва, тоест с доверието към количеството, не към качеството. Помага им чрез реториката, демагогията и популизма. В резултат – всеки мърляч и некадърник може да се кандидатира и да бъде избран.

: като че ли левицата и десницата са едно и също лице. Когато говоря за левица и десница, нямам предвид две различни, противоположни сили, едната – символ на регреса, а другата – на прогреса: става дума за среща, на която два отбора по футбол гонят топката на властта, и само по тази причина изглеждат различни и противоположни. Ако се вгледаш добре обаче, ще видиш, че въпреки различния цвят на екипа те са хомогенна маса – един отбор

идеалният научен ум трябва да е способен да разсъждава рационално и абстрактно дори в интервала между падането на собственика си от балон и достигането му до Земята

Няма да спорим за това – казва той и се съгласява да ми

ПОСЕТИТЕЛЯТ, КОЙТО ДОТИЧА

Мисълта едва беше прехвръкнала през ума ми,

НЕВНИКЪТ НА ДЖОН БЪРТИЪР ХЕДЪРСТОУН

Вечер – Успях да сравня преживяванията си с тези на артилериста Руфъс Смит

– Пропастта може да е по-малка, отколкото си представяте – хладно заявих аз. – Само защото живеем в туй затънтено крайче на света, това не ни прави селяндури.