Глава 12

Брат ми казва, че истинските чудовища са хората. И е прав.

Малка песъчинка е достатъчна, за да я разклати.

Този отговор сякаш успокои стареца. Прашният стенен часовник издаде тих звук. Шефът отиде до ниската масичка и взе оттам синьото бурканче за лекарства.

– Е, изчезнал е. Превърнал се е в призрак. И той. Затова трябва да зарежем всичко това, Давид. Всички, които имат нещо общо със случая, се превръщат в призраци.

– Както и жените. Всички – допълваше той, докато вадеше от джоба си сгъваемото ножче.

– И баба Кот д’Ор
********