Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа…
Дебелянов е поет на елегичните настроения, на интимните ценности, на носталгичния спомен за родния дом, на нежната и тиха паласка, на смъртните копнежи и невъзможните радости.
Съдържа стихотворенията:
— Черна песен
— Пловдив
— Да се завърнеш в бащината къща
— Помниш ли, помниш ли
— Спи градът
— Миг
— Един убит
— Сиротна песен
— Тиха победа
Нежен лирик и елегик, символист, бохем, хуморист и преводач, Димчо Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия. Най-нежният поет в българската литература остава завинаги на 29 години, а името му е едно от емблематичните за българския символизъм.
