„Хаджи Ничо обича паричките и затова употребява всичките средства само и само да ги добие."
Хаджи Ничо е олицетворение на богатия чорбаджия, чиято ценностна система е притъпена. Личните облаги са негова единствена цел. Нито църквата, нито бедните сиромаси, нито държавата могат да спрат циничността и безскрупулността му. Доносниченето, кражбата и измамата са ежедневие за хаджиничовците, които биха удобно се настанили сред българското общество. Но „духът на времето изисква нови хора и нови умове". Ще успеят ли те да си проправят път сред алчността и безхаберието обхванали предосвобожденска България?
Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 — 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо…" и „Българи от старо време".