Ориана Фалачи- интервю със себе си

когато пълним устата си с думата Демокрация, виждаме, че тече от всички страни. Знаем много добре, че е отчайващо несъвършена система и в известен смисъл – лъжлива. Твърдя това и в „Силата на разума“. С помощта на Токвил. Той е от хората, които разбират тези неща. Та Токвил казва, че основните принципи, на които се базира демокрацията, са два, принципът на равенството и този на свободата. Но човешките същества обичат много повече равенството, отколкото свободата, и много често тя изобщо не ги интересува. Свободата изисква прекалено много жертви, голяма дисциплина, а и не е ли вярно, че можем да бъдем равни и в робството? И сякаш това не е достатъчно, хората всъщност не разбират принципа на равенството.

: като че ли левицата и десницата са едно и също лице. Когато говоря за левица и десница, нямам предвид две различни, противоположни сили, едната – символ на регреса, а другата – на прогреса: става дума за среща, на която два отбора по футбол гонят топката на властта, и само по тази причина изглеждат различни и противоположни. Ако се вгледаш добре обаче, ще видиш, че въпреки различния цвят на екипа те са хомогенна маса – един отбор

Под „равенство“ демокрацията разбира юридическото равенство, онова, което произлиза от свещения принцип: „Законите са еднакви за всички“. Не интелектуално и морално равенство, а еднаквост на ценностите и достойнството. Не равните заслуги на един интелигентен и един глупав човек или еднаквите ценности на един почтен и на един непочтен човек. Не съществува подобен тип равенство. Ако го имаше, нямаше да го има живота. Нямаше да съществува индивидуалността, съревнованието. Включително и олимпиадите, състезанията, футболните мачове, към които италианците са така пристрастени. Всички щяхме да бъдем еднакви като автомобили, пуснати от монтажната линия. Бедата е, че демокрацията помага на неграмотните, на самонадеяните, да отричат тази истина, този факт. Помага им чрез гласа, който се брои, но не се премерва, тоест с доверието към количеството, не към качеството. Помага им чрез реториката, демагогията и популизма. В резултат – всеки мърляч и некадърник може да се кандидатира и да бъде избран.