Рискът - Кн.2 Преследването

– Нямам представа. Това е най-странната връзка, която съм виждала. – Съмър снишава глас. – Тя или му крещи, или той ѝ крещи. В останалото време се натискат.

кажа, че един отказ, една затръшната под носа ти врата не бива да те спира да пробваш отново.

Това е ужасна идея – прошепва тя.

– Тогава ми кажи да спра.

– Не.

– Какво не?

Брена натиска котенцето си към ръката ми.

– Не спирай.

– Леле. Ти умираш да ме видиш отново, а?

– Да – признава той и сърцето ми ме предава, като прескача един удар. – Значи утре.

Разпадам се като къща от карти.

Погледът му е парещо горещ. Преди да успея да мигна, дълги пръсти се вплитат в косата ми и едра ръка обхваща врата ми

– Една целувка – съгласявам се аз.

– Няма да ти стигне само една.

– Разбира се, че има химия – казва тя, съвършената ѝ уста е на сантиметри от лицето ми. – И двамата знаем, че има химия. – Защо тогава не престанеш с глупостите, че трябвало да разбереш нещо си, и не ми кажеш какво всъщност искаш.

– Добре – отвръщам, защото никога не се отказвам от предизвикателство. – Искам да те целуна.

Истинският мъж признава, когато има проблем, така казва татко.

Все едно. Каквото е, това е. Това е отношението ми към повечето неща. Не можеш да промениш миналото, не плачи за настоящето, не се стресирай за бъдещето. Всичко е безсмислено, особено съжаленията.