Думи, които лекуват

В тази книга всеки читател ще намери онези, сякаш отправени точно за него съкровени думи, които да го излекуват от нещо — било в тялото или в душата. В „Думи, които лекуват” от Алекс Ровира (изд. „Хеликон”) възгледите за живота на известния испански автор органично са вплетени с мислите и разсъжденията на едни от най-големите умове на човечеството — философи, писатели, учени, психолози и още много хора на духа и познанието. И тяхното въздействие е буквално магическо — след досега ни с тях ние се чувстваме помъдрели, обновени, изцелени.
“Думата е наполовина на този, който я произнася, и наполовина на онзи, който я чува”, цитира Мишел дьо Монтен авторът Ровира. „Думите принадлежат и на двамата участващи в диалога, когато той е искрен, когато слушането е внимателно, когато има воля за среща. В тях ние се доближаваме един до друг и затова те ни обединяват, водят ни към обмяна, към връзка и така ни позволяват да виждаме, да чувстваме и да растем.
Има думи, в които са концентрирани опитности, чувства, копнежи и дори цял един живот: името на любимия човек, местата от нашето детство, песента, която предизвиква спомен, стихотворението, което е винаги с нас, гласовете на онези, към които сме привързани. Понякога дума като „дете”, „приятел”, „баща”, „майка” или името на любимия или любимата предизвиква и пресъздава в нас цяла вселена от спомени и преживявания, нерядко дори по-богата и наситена от самата действителност.
Много често приветливият и искрен глас се оказва по-силно терапевтично средство от което и да било лекарство. Един жест и подходяща дума могат да преобърнат настроението ни в миг. Думите предизвикат в нас смях, радост, нежност, настроение и при това съвсем неочаквано. Думата предизвиква изненада, трепет, нежност и вълнение.
Но най-вълшебното нещо, на което са способни думите, е, че те могат да ни лекуват. Посредством думите сме в състояние да създаваме своя вътрешна алхимия: да облекчим болка, да се справим със свои съмнения, гняв и чувство за вина, да превъзмогнем дълбока загуба, да излекуваме рани, да победим страхове, да прекратим потисничество, да излезем, може би, от свое вътрешно или външно робство: да освобождаваме и да се освободим.”
[http://4eti.me]