Васил Велчев

– А аз мисля – отсече рицарят от Гарбов, – че цялото зло на този свят идва от мисленето. Когато започнат да мислят хора, които изобщо не ги бива в това.

Катарите – продължи той, – наричани още албигойци, като вълци хапеха ръката, която се опитваше да ги върне в лоното на Църквата. Валденсите и лолардите, които се осмеляват да оскърбяват Църквата и Светия отец, а литургията наричат кучешко джафкане. Отвратителните отстъпници богомили и подобните им павликяни. Алексияните и патрипасияните, които се осмелиха да отрекат Светата троица. Ломбардските „братя“, тези отрепки и разбойници, на чиято съвест лежи не един свещеник. Подобните им долчинийци, поддръжниците на фра Долчино. Item разни други вероотстъпници: присцилиани, петробрузиани, арналдисти, сперонисти, месалияни, апостолски братя, пасторели, патарени и амалрикани. Павликяни и турлупини, които отричат divinitatem
62
на Христа и отхвърлят тайнствата, а се кланят на дявола. Луциферианците, чието име ясно показва на кого се кланят. И разбира се, хуситите, врагове на вярата, църквата и папата...

Върху склопените му клепачи бяха поставени два златни унгарски дуката, под главата му бяха постлали смърч, чиято миризма, смесена с аромата на топящ се восък, изпълваше помещението с болезнен, отвратителен, тежък мирис на смърт.

Екзорсизмът при бенедиктинците, макар че по принцип се увенча с успех, още повече засили неприязънта на Рейневан към Шарлей, неприязън, която, може да се каже, се появи от пръв поглед и се засили след случая с дядото просяк.

– Приятелството е прекрасно и велико нещо!